11 Written explanations of Iskra MIHAYLOVA

. – Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като в него се дава предложение за установяване на постоянен механизъм - годишен цикъл за наблюдение във всички държави членки, който да замени и допълни няколко съществуващи инструмента, които се оказаха недостатъчно ефективни да защитят основополагащите ценности на ЕС, при нарушение. Изразявам позиция, че е изключително необходимо европейските институции, като пазители на Договорите на Съюза, да осигурят координиран и ефикасен фундамент за отстояване на демокрацията, върховенството на закона и основните права, който да служи на гражданите като гаранция за тяхната свобода, сигурност и правосъдие.

Гласувах в подкрепа на Европейския законодателен акт за климата, защото подкрепям амбициозната европейска политика всички държави - членки на ЕС, да станат въглеродно неутрални до 2050 г.Новото законодателство има за цел да превърне политическото обещание за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение. То също така ще предостави на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят за извършването на прехода.Подкрепям целите всяка отделна държава членка да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., като вследствие на това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“.

Гласувах в подкрепа на бюджета на Европейския съюз за следващата година – първият от периода на новата Многогодишна финансова рамка за 2021 – 2027 г. Също така изразих моята подкрепа и за резолюцията, придружаваща и отразяваща гласуването за финансовите средства, изготвена от главния докладчик за бюджета на Европейската комисия Пиер Ларутюру (С&Д, Франция) и докладчика за административния бюджет на другите институции Оливие Шастел (RENEW, Белгия).Основната същност на бюджета е да „насърчава справедлив, приобщаващ и устойчив растеж, създаване на висококачествени работни места с дългосрочен план за социално-икономическо сближаване“. Бюджетът за 2021 г. трябва да се съсредоточи върху смекчаването на последиците от пандемията и подпомагането на възстановяването, надграждайки върху Зеления пакт и дигиталната трансформация.Други важни допълнения към бюджета за следващата година бяха гласувани в области като изменението на климата, енергетиката, дигиталната и транспортната взаимовръзка, малките и средните предприятия (МСП), туризма, сигурността, миграцията, основните права и дейности във връзка с външната политика.

Гласувах в подкрепа на най-големия структурен елемент от пакета стимули Next Generation EU. Това е Механизмът за възстановяване и устойчивост, чиято основна цел е да помогне на държавите от ЕС да се справят с последиците от пандемията от COVID-19.Механизмът осигурява безвъзмездни средства и заеми в размер на 672,5 млрд. евро за финансиране на национални мерки, предназначени да смекчат икономическите и социалните последици от пандемията. Целта на средствата е подкрепа на ключови области от политиката, като например преход към зелена икономика, цифрова трансформация, готовност за действия при криза, както и политики, насочени към децата и младежите. Зачитането на принципите на правовата държава и на основните ценности на ЕС е предпоставка за получаването на финансиране.

Днес подкрепих също така и прилагането на всеобхватни политически препоръки за постигането на икономика, която да бъде неутрална по отношение на въглеродните емисии, екологично устойчива, нетоксична и изцяло кръгова най-късно до 2050 г. Постигането на целите на Зеления пакт ще бъде възможно, единствено ако ЕС премине към модел на кръгова икономика, което също така ще доведе до създаването на нови работни места и ще разкрие съществени възможности пред бизнеса.Трябва да бъдат определени специфични за продуктите стандарти, така че продуктите на пазара в ЕС да функционират добре, да са трайни, да могат да се използват повторно, да могат да се ремонтират лесно, да не са токсични, да имат възможност за осъвременяване и рециклиране, да съдържат рециклирано съдържание и да са ефективни по отношение на ресурси и енергия.

. – Гласувах в подкрепа на научноизследователската програма „Хоризонт Европа“ за периода 2021 — 2027 г. и за специфичната програма „Хоризонт Европа“, по която имах честта да съм докладчик в сянка.Програмата за научни изследвания и иновации е с общ бюджет от 95,5 милиарда евро, включително 5,4 милиарда евро от плана за възстановяване Next Generation EU. Тя ще насърчи и декарбонизацията, цифровизацията и иновациите в промишлеността.Програмата за научни изследвания осигурява краткосрочно и дългосрочно финансиране за научни изследвания и иновации, свързани с глобални предизвикателства, включително борбата с изменението на климата, пандемията от COVID-19, както и за цифровизация.Средствата по „Хоризонт Европа“ представляват най-сериозната сума, заделяна досега от бюджета на ЕС за цифровизация и научни изследвания в областта на цифровите технологии. Програмата също така ще осигури подкрепа за иновативни МСП и за европейската научноизследователска инфраструктура. Тя ще предостави и допълнителни 1 милиард евро, осигурени от Парламента, за фундаментални научни изследвания, които ще бъдат разпределени чрез Европейския научноизследователски съвет.

Подкрепих препоръките, дадени в доклада на специалната комисия на Европейския парламент по въпросите на външната намеса във всички демократични процеси в ЕС, включително дезинформацията, за изграждане на по-голяма устойчивост срещу външна намеса в Европейския съюз и неговите държави членки.Необходима е координирана европейска стратегия срещу външната намеса като гаранция за опазване на демокрацията, при развиване на критична медийна и информационна грамотност, осигуряване на киберсигурност срещу хибридните заплахи и изграждане на глобално сътрудничество за защита на правата и свободите на гражданите.

. – Подкрепих предложението за извънредна и целенасочена промяна в правната рамка, която ще позволи бързо да се мобилизира подкрепа за държавите членки на ЕС за справяне с миграционните предизвикателства в резултат на военната агресия от страна на Русия.Предвидено е увеличаване размера за предварителното финансиране, изплащано по линия на REACT-EU от 11% на 15% за всички държави членки от ЕС. Страните, граничещи с Украйна (Унгария, Полша, Румъния и Словакия), и тези, приели най-голям брой бежанци от Украйна, равняващ се на повече от 1% от тяхното население - Австрия, България, Чехия и Естония, ще могат да получат 45%, вместо 11%.Допълнителните средства ще подпомогнат страните от ЕС в създаване на подходящи условия за гарантиране на правата на хората, идващи от Украйна, и за осигуряване на подслон, адекватна здравна грижа, социална адаптация, както и достъп до образование и трудова заетост.

Гласувах по трите ключови законодателни акта на Европейския съюз, които са част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, като същевременно съм докладчик в сянка по становището относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата.Основната цел на Социалния фонд за климата е да се подпомогнат най-засегнатите от енергийната бедност и тези, които нямат възможност да пътуват заради ниските си доходи. Социалният фонд за климата следва да подкрепя:• временни преки мерки за подпомагане на доходите (като напр. намаляване на енергийните данъци и такси) за справяне с поскъпването на автомобилния транспорт и отоплителните горива;• инвестиране в саниране на сгради, енергия от възобновяеми източници и преминаване от личен към обществен транспорт, съвместно ползване на автомобили и използване на активни видове транспорт, като например колоездене. Мерките могат да включват фискални стимули, ваучери, субсидии или заеми с нулева лихва.

Подкрепих резолюцията относно сегрегацията и дискриминацията на ромските деца в образованието, защото считам, че е необходимо да се осигурят подходящи политики и финансиране, за да се гарантират равни и безплатни възможности за образование на всички деца.Изразявам убеждение, че държавите членки следва да увеличат усилията си за премахване на структурната и системната дискриминация, включително в областта на образованието. Участието на ромските деца в образованието от ранна детска възраст оказва положително въздействие върху тяхното развитие.Подкрепям позицията, че държавите членки следва ефективно да използват финансовите ресурси, предоставени по линия на различни национални финансови инструменти и финансови такива на ЕС, включително „Еразъм +“, Европейския социален фонд плюс, Европейския фонд за регионално развитие и Механизма за възстановяване и устойчивост, с цел укрепване на образователната инфраструктура и услуги, което също би допринесло ромските деца да имат достъп до качествено и приобщаващо образование.

Във вторник подкрепих съгласуваните със Съвета планове на вече преразгледаната Директива относно енергийните характеристики на сградите, част от пакета „Подготвени за цел 55“. От 15 декември 2021 г. активно работя и участвам в дебатите по основните промени.След 2030 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. държавите членки следва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. – 26% от сградите с най-лоши характеристики. Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение. Приетите промени налагат редица бъдещи законодателни изменения и мерки, които държавите членки ще трябва да въведат.